Масово в областите Перник и Кюстендил не желаят да работят друго, освен във въгледобива, въпреки ниското заплащане.

Над 85 процента от анкетираните заявяват, че биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60 процента от всички участници биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучение. Малко хора са готови да пътуват ежедневно за нова работа, като само Стара Загора показва по-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, докато в Перник само 11,4% заявяват такава готовност. Готовността за преместване в друг регион при нова работа е ниска: Стара Загора 17,7%, Перник – 2.0%, Кюстендил – 8,6%. За област Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално, защото в предприятията заетите лица са дългогодишни кадри и при тях е по-трудна нагласата за мобилност и преквалификация. Това предполага нужда от по-интензивна социална подкрепа и по-дълги програми за адаптация в Перник и Кюстендил, коментират авторите на изследването.

Близо една трета от работещите във въглищния сектор в Перник не желаят да се обучават. За сравнение, в Стара Загора едва 9,3% отказват обучение. 55,7% от хората са положително настроени към обучения и нови умения при определени условия, но като цяло един от изводите на изследването е, че работниците проявяват от слаб до умерен интерес към обучения, предимно свързани с технически умения и с осигурена реализация след тях.

В същото време е налице ниско съответствие на профила и нагласите на заетите със свободните работни места на пазара на труда, както и съществено разминаване между наличните технически квалификации и търсените позиции. Популярни направления за обучителни курсове са машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория, специалист управление и поддържка на газова електроцентрала, експлоатация и поддръжка на конвенционални енергийни съоръжения, счетоводство и финанси, рекултивация (основно в Перник). Има известен интерес към дигитални умения.

Над 1/5 от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход от прехода към по-чиста енергия. 23% от включените домакинства в Стара Загора имат повече от един член в сектора. За Кюстендил този дял е 18,7%. Заплащането е доста различно. В Стара Загора почти 24% получават над 3500 лева, докато в Перник 43% от работещите са с брутна заплата между 1501 и 2000 лева. Само 8 процента получават над 2500 лева.

Наличните инвестиционни намерения не са достатъчни да поемат тези хора, като отново в Стара Загора шансовете за това са по-големи в сравнение с Перник и Кюстендил. Да очаква някой, че тези специалисти ще работят за по-малко пари, няма как да стане, коментира Пламен Димитров при представянето на изследването.

Ще има нужда от значителни усилия за обучения и адаптиране на уменията на заетите лица, за да могат да се възползват от възможностите, които предлага нисковъглеродната индустрия, смятат авторите на изследването.