Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество. Мъжете, носещи името Стефан, са повече от 55 000 у нас. Заедно със Стефките и други производни имена, днес черпят близо 279 000 българи.

Сред народа 27 декември е известен като Стефановден. Празнуват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Нарича се за женитба. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Един от основните обичаи е ладуване. Вечерта преди празника всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. В миналото момите слагали и ечемик под възглавниците си и се надявали да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.