Прославя се Света Троица днес. Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква. През ІV век Свети Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба. Днес храмовете се украсяват със зеленина, а по време на особеното празнично богослужение от олтара се хвърлят орехови листа, напомнящи огнените езици над светите апостоли. Клончетата се отнасят по домовете за благословение. Свети Дух се отбелязва в понеделник след Петдесетница, когато на петдесетия ден от Господното възкресение. Църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достойнство.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса. Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се представя като гълъб в църковните изображения. В народните поверия се казва, че от този ден започва така наречена Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени. Домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч. Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Жените през този ден не трябва да перат или предадат. Забранено е и спането на открито. Храм "Света Троица“ в Банско става на 191 години. В основата на съграждането е видният банскалия Лазар Герман, а имотът е дарен от бащата на Неофит Рилски-поп Никола Бенин. Над 1000 имена от 270 фамилии са записани като дарители за построяването на храма. Празникът е свързан с редица красиви обреди и народни вярвания. Семействата се събират на празнична трапеза и отправят молитви за благополучие. На много места се правят курбани за здраве и плодородие. Според народната традиция и църковните обичаи на този ден не се препоръчва да се извършва тежка физическа работа, Да се работи на полето или в градината, освен при крайна необходимост, да се вдигат скандали, да се отправят обиди и лоши думи, да се отказва помощ на нуждаещи се хора. Хората вярват, че добрите дела, извършени на Петдесетница, носят благословия през цялата година.