Евродепутатът Ангел Джамбазки припомни факти за БКП, БСП, Коминтерна, Пиринския край и Македонския въпрос.

БКП има безспорна и доказана историческа вина за националното предателство, извършено от нейните ръководители и функционери срещу българския народ, чрез така наречената „македонизация“ на Пиринския край.

"Не ми е известно в световната история да има друг подобен пример, когато една партия взема решение да отроди, да отдели, да отхвърли част от собствената си нацията и да предаде доброволно изконна своя територия на чужда и враждебна държава. Не ми е известно в световната история една партия да „взема на въоръжение“ чужда, вража анти-национална теза и да използва срещу собствения си народ. Не ми е известно в световната история да има друга партия, която да бие, мачка, изселва, затваря, избива собствените си граждани, част от собствената си хилядолетна нация, за да ги накара да се самоопределят като други, като принадлежащи на някаква измислена нация", коментира Джамбазки.

Това е предателство. Това е срам. Това е позор, казва Ангел Джамбазки. Ето и цялото му изявление, без редакторска намеса:

БСП се обяви за приемник на БКП. БСП никога не се извини за това национално предателство. Никога. Нито за избиването на стотици български родолюбци, които отказаха да признаят това национално предателство и да се нарекат по друг начин, освен българи. Сега на БСП им се привиждат разстрели, защото имат в гардероба си скелетите на масови екзекуции и избиване на невинни учители, търговци, свещеници, офицери, общественици, избити само защото са българи.

Затова никой от ръководството на БСП няма никакво морално право да задава въпроси по темата „Македония“, камо ли да критикува или изисква поведение. Защото темата „Македония“ за нас, българите, е външнополитическа именно заради БКП/БСП и тяхната историческа вина. Защото тяхната загриженост е лицемерна, фалшива, лъжлива. Те следваха антибългарската, „македонистка“ линия на Коминтерна, те колаборираха с гръцката и сръбската комунистически партии срещу България и българския национален интерес.

Всъщност днес ръководството на БКП/БСП прави абсолютно същото. Следва позорната анти-българска линия на Коминтерна по „македонския въпрос“. Ръководството на БКП/БСП, в съюз със старите си дружки в Гърция и Сърбия, прави всичко възможно, за да провали договора за добросъседство.

Да развали отново отношенията между България и Македония. Да скара отново България и Македония. Да издигне отново зида, построен от Груевски и разрушен от сегашните правителства на България и Македония. На ръководството на БСП е поставена задача, отново от Коминтерна, да провали този договор с всички сили и средства. Дежа вю. Вече видяно, вече живяно.

На ръководството на БСП/БКП е поставена задача. Да провокира, да измисля, да създава напрежение между България и Македония. Да пречи. Да истеризира. Да си измисля проблеми.

За тази цел, за провалянето на договора за добросъседство между България и Македония, освен ръководството на БСП, са мобилизирани всички агенти, всички провокатори, всички негодници на Балканите, от пенсионирани бивши доносници – политически неудачници, през политически трупове и еднодневки, та до последния, готов на всичко, нечистоплътен ренегат – бъдещият им коалиционен партньор Костя Копейката.

Защо им е важно провалянето на този договор? Защото изпълняват чужд, външен, враждебен план. Същият план, начертан и осъществен още през 1912 година от съюзниците-разбойници и техните покровители срещу България.

Затова и реакцията на ръководството на БСП/БКП е толкова истерична. Затова се опитват да се скрият зад измислицата за „разстрела на всички социалисти“. Прочее, това е стар техен навик. Когато ги уловят в беля, се крият зад гърбовете на „всички социалисти“. Познато. И подло.

Никой не иска да разстрелва всички социалисти. Никой няма да разстреля всички социалисти. Много интересен рефлекс на ръководството на БСП/БКП – посочваш им историческата им вина и те веднага привиждат стадиони, бесилки и масови екзекуции. Може би защото имат гузна съвест. Може би защото са гузни. Може би защото имат в гардероба си скелетите на масови екзекуции и избиване на невинни учители, търговци, свещеници, офицери, общественици, избити само защото са българи.

Вина, която ръководството на БСП/БКП още не е признало.

Искаме от тях, от ръководството на БСП/БКП, да спрат да се крият, да излязат, да признаят историческата вина на БКП за „македонизацията“ и да замълчат.

Ето малко история. Факти и недвусмислени исторически доказателства за твърденията ми:

На втория пленум на ЦК на БКП, състоял се през 1929 г., се говори за национално освобождение на „поробените от България македонски и тракийски области“. Затова БКП трябва да се бори за самоопределение на македонците и тракийците, включително до тяхното отделяне от България.

„Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

На 25 септември 1944 г. БРП(к) преговарят с ЮКП по македонския въпрос. Българската държава се задължава да популяризира създаването на македонска държава в Югославия, а в Пиринска Македония да се провежда разяснителна работа за развитието на „македонско национално съзнание“. Освен това българските комунисти в лицето на ЦК признават правото на населението от този край да се присъедини към НР Македония.

През 1945 г. правителството взема решение около 17 000 български бежанци от Егейска Македония да бъдат изпратени от България във Вардарска Македония.

На 5 юни 1946 г. Сталин критикува Георги Димитров в лична среща и смята, че трябва да се даде културна автономия на Пиринския край в рамките на България.

На 7 срещу 8 юни 1946 г. по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев. През същата тази нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на организацията потънаха в неизвестността. Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др. Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата. И днес още може да питате техните деца – живи свидетели на тази злокобна нощ.

На X пленум на БРП(к) е подготвена резолюция лично от Вълко Червенков, в която се изтъква, че „македонците“ се третират като отделна националност.

Едва след X пленум областните функционери на БРП(к) разбрали, че трябва по всички линии да се разширява македонизацията, т.е. най-напред да се промени етническата принадлежност на българското население в Пиринския край и след това да му се създават изкуствени културни, образователни и други институции.

През декември 1946 г. в Горна Джумая пристигат македонски театър и македонски хор. Посетителите на събитията са българи, отбелязани в списък, а присъствието им е било задължително. Произнесени са речи от Кр. Стойчев, инж. Г. Мадолев, които възхваляват културното сближаване на македонския народ от двете страни на границата и предстоящото обединение.

На 7 октомври 1946 г. Централното ръководство на БРП(к) разрешава костите на Гоце Делчев да бъдат преместени от София в Скопие.

Населението е задължено да се абонира за скопски вестници и списания.

В края на 1946 г. е извършено преброяването. На 21 декември 1946 г. Областният комитет на БРП(к) провежда специално заседание, на което Кр. Стойчев изказва партийната позиция, че Централният комитет на партията е съгласен населението в Пиринския край да се запише по националност „македонско“.

След XVI пленум на партията Вл. Поптомов заявява, че е „допуснато известно увлечение“. „Преброяването на населението от този край не бе доброволно, а преброяването се ръководеше от нашата партия, от наши местни деятели. Не може да се получат 98 процента македонци в Петричко, ако нямаше насилие.“

Областното и партийно ръководство приемат с охота идеята в Пиринския край да дойдат учители от Скопие и това се случва на 1 декември 1947 година.

Председателят на Областния комитет на ОФ критикува ЦК на БРП(к), че трябва да променят учебниците по история и география, защото там се твърди, че Пиринският край е български.

През 1950 година Политбюро решава в Пиринския край да се издава вестник Пиринско дело, като неговата задача е: „да се бори енергично за изграждането на македонска национална култура със социалистическо съдържание и за издигане на националното самосъзнание на македонското население в Пиринския край.