"Кютекът ще е по-сериозен есента, когато са местните избори и вероятно още едни парламентарни избори", смята доцент Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации. Според него партиите гледат повече към 50 Народно сърание, отколкото към предстоящото 49-то.

Няма никакви сигнали, че разпределението на силите ще е кой знае колко различно, смята той и добави също, че няма и нови играчи, които да предизвикат разместване. "Понеже и партиите знаят това, а и се вижда, че това е така - най-вероятно партиите ще си пазят силите и парите за изборите през есента. Това не означава, че няма да има удари под кръста, че няма да има най-различни опити за дескредитиране - нещо, което е очаквано, защото на избирателите им паднаха батериите и за да им бъде привлечено вниманието, има вероятност да бъдат търсени по-бурни и по-експресивни комуникацинни действия", коментира Христов пред БНР.

Според него няма и сигнали за по-сериозна избирателна активност. На избирателите им идват прекалено много изборите, при това с повтарящ се резултат, подчерта той. Все пак, по думите му, има теми, които могат да ги активират, но той не вижда индикации това да се случи масово.

Няма ключова фигура в настоящите политически сили или нова такава, която да повлече и да вземе поне едно 10% от вота, включително и нови избиратели, отбеляза доц. Александър Христов. По думите му новите избиратели се активират, когато има причина и когато има за кого. Според него хартиената бюлетина не е причина да накара повече хора да гласуват. Мотивацията на хората е другаде, тя е в това какво може да се промени в тяхното ежедневие, каза още той.