Уволненият от кмета на Благоевград шеф на ансамбъл "Пирин" обясни как са протекли срещите му с Илко Стоянов. В свое писмо до медиите Петьо Кръстев разказа в детайли как се е стигнало до детронирането му.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

Изразявам своята благодарност към колектива на ФА „Пирин“ за съвместната работа през последната една година. Изразявам своята благодарност към творческия екип, с който работих през изминалото време. Изразявам своята изключителна благодарност към всички съмишленици и съидейници, които бяха с мен и ме подкрепяха в създаването и реализацията на творческите проекти и идеи. Искрено желая на ФА „Пирин“ много бъдещи успехи.

Тъй като винаги съм държал на истината и нейното обективно представяне, съм длъжен да изкажа и своята позиция относно прекратяването на моят договор или казано по друг начин уволнението.

С г-н Стоянов проведохме няколко срещи – по-точно три и един телефонен разговор. Четвъртата ни среща беше съвместно с колектива на ФА „Пирин“ и г-жа Силвия Домозетска. Ще се опитам накратко да ги резюмирам. Основна тема на срещите беше моето виждане за развитието на ансамбъла и проблемите, свързани с структурирането на творческия екип. Моята позиция беше именно заявената на конкурса преди една година – да работя с формирания от мен екип. На различните срещи г-н Стоянов изказваше коренно различни становища – от обещание за безрезервна подкрепа и воля за разрешаване на кадровите проблеми, свързани с възстановяването на Мирослав Димитров като хореограф, през решението той да бъде назначен като главен художествен ръководител (въпреки, че съдебното решение го възстановява като хореограф), а аз да остана на поста директор!?!, до последвалата заповед за прекратяване на моя договор. В тази връзка изказвам искрено съжаление, че не посъветвах колегите от моя екип – ръководител на танцов състав и ръководител на хор, вместо лично да подават оставки (както те направиха, смятайки това за свой морален дълг), да останат на работа в ансамбъла, евентуално да бъдат уволнени/съкратени, след което евентуално да оспорват решението и другата година по това време евентуално да бъдат възстановени на позиция, вече като главен художествен ръководител/директор – наистина подходящ пример за кариерно развитие, каквато е и настоящата ситуация.

Но да се върна на основния мотив – моят трудов договор на 4 часа. Този проблем не беше дискутиран на нито един от разговорите с Илко Стоянов, но за сметка на това той учудващо „изплува“ като аргумент в определен момент. В тази връзка декларирам следното:

1. При обявяването на конкурса за длъжност директор на ФА „Пирин“ през 2020 г. нямаше поставено изискване относно трудовите правоотношения;

2. Договорът, който съм подписал е подписан и от работодателя, което е израз на съгласие и споразумение между двете страни;

3. Познавам много колеги в България и извън България, заемащи ръководни творчески позиции, които съчетават с много други дейности. Това е доказано успешна практика от много години. Нещо повече – имам информация, че по този начин са работили и други ръководители във ФА „Пирин“ преди мен, и още – имам информация, че въпреки становището на Стоянов, в момента е назначил колега на ръководна позиция в ансамбъла именно на такъв допълнителен договор на 4 часа.

Относно моята работа в Българска академия на науките (БАН), винаги съм смятал, че тя е дълбоко свързана и неразделна част от дейността ми в ФА „Пирин“, че моите научни търсения в областта на етномузикологията ще допринесат за по-дълбокото експертно познаване на традиционната култура и ще обогатят концептуално творческите търсения и проекти на ансамбъла. Винаги съм бил твърдо убеден, че науката съдържа много силен ресурс, който провокира създаване на идеи и оригинални решения в сферата на изкуството на фолклорна основа и изкуството на ФА „Пирин“.

В заключение бих изразил и своята позиция по отношение на 4-те часа „отдаденост“. Всички, които работиха с мен в последната една година са свидетели на това, че аз съм давал много повече от „четири часа“ на ден във ФА „Пирин“. Свидетелство за това са следните факти:

1. Значително подобряване на ежедневния работен и творчески процес, подобряване на качеството на работа, уплътняване на времето; организиране на административната и организационна дейност;

2. Значително израстване на интерпретаторските възможности по отношение на техническо усъвършенстване, сценично представяне, стилови специфики и изграждане на драматургията на спектаклите от артистичния състав;

3. Активна концертна дейност и организиране на концертно турне в различни градове на България, въпреки рисковете и предизвикателствата на настоящата ситуация – постоянен риск за здравето на изпълнителите, свързан с пандемията КОВИД, риск за предвиждане режима на работа на концертни зали и театри, притеснения относно правилата за посещаемост на концерти и др.

4. Творческо развитие и израстване на ФА „Пирин“. За изминалата година, през която активната дейност на ансамбъла поради КОВИД мерките беше значително редуцирана (почти наполовина), ФА „Пирин“ разработи и представи на концерти ТРИ програмни спектакъла с различен репертоар и различна гледна точка върху изкуството на институцията. Творческият екип подготви и ТРИ нови проекта за спектакли. Два от тях са с изцяло нов репертоар, който беше в процес на поставяне в музикалните състави на ансамбъла. Третият проект с работно заглавие Ансамбъл Пирин RETRO щеше да бъде готов и представен през месец декември 2021 г. – идея, която г-н Стоянов прие много радушно и предложи съдействие за нейната реализация. В настоящия момент искрено съжалявам, че този процес е стопиран.

С оглед на приведените аргументи декларирам, че работата на ръководителя – директор/главен художествен ръководител не се изразява във формално подписани документи и дори многократно надхвърля поставените в тях условия. Тя наистина изисква отдаване и посвещение. Тази кауза приехме аз и моите колеги и посветихме на нея своите време и усилия през изминалата година.

Аз искрено обичам Ансамбъл „Пирин“. Искрено обичам и моя град Благоевград. Много ценя и уважавам хората в него и техните професионални възможности, които могат да удовлетворят и най-взискателният работодател – потенциал, който нашият град притежава и факт, който често се неглижира. От тази гледна точка желая много успехи на г-н Стоянов. Надявам се, че той ще даде на Благоевград и на хората в него това, което им е изключително важно и нужно.им е изключително важно и нужно.