Петричанки молят владиката за отец Ангел

07/03/2019 08:58 1 Коментирай

Петричанки отправиха покана към митрополит Серафим за връщане на обичания свещеник Ангел Кочев в храм "Света Богородица".

В Отворено писмо мирянките зоват владиката за помирение, след скандалите миналата неделя, когато трябваше да бъде представен новият архиерейски наместник отец Павел. Желаят да се отмени заповедта за преместване на 75-годишния свещеник Кочев в село Рождак.

Жените-мирянки молят дядо Серафим да направи съвместно богослужение в църквата с отец Ангел за Прошки.

Ето цялото писмо, разпространено и в социалната мрежа:

Уважаеми Владико, най-смирено Ви молим да преосмислите административните си назначения и отмените заповедта си, която доведе до разстройство в душите на миряните от Петрич и общината.

Православната църква в лицето на нейните духовни водачи са били пример за подражание, смирение и братска любов, спасявайки не само вярата на поколения християни в Христа Владика и неговото свято учение, но защитавайки човешки животи и съдби – тези на арменци и евреи. Нашата Църква винаги е наставлявала истояла зад своите вярващи чада, напътствала ги е в смирение, любов към Бога и човеците.

Наближава Прошка, Владико,дайте пример, въдворявайки мир в поверената Ви от Църквата епархия, и отслужете празничната неделна служба заедно с поп Ангел Кочев. Нека всички се помирим и прегърнем в този ден, търсейки прошка от Небесния ни Създател и така да покажем на невярващите и хулителите на православната ни вяра, че сме предани чеда на Господа и на осветената с кръвта му свята Църква.

Нека Божията милост и благодат да бъдат с всички нас. Прости и благослови, Владико!

Със смирение и уважение,

Жените- мирянки от храм „ Успение на Св. Богородица“, град Петрич

Напиши коментар

Коментари

благодарен - 08/03/2019 20:44

АНГЕЛИТЕ НА ПЕТРИЧ Всеки град и село си има своите ангели. Ангелите на Петрич са неговите свещеници – обикновени хора, посветили живота си на посредници между своите духовни братя и сестри и Небесния Създател. Тяхната работа е ненатрапчива, тиха и благочестива, макар и често пъти плюта и неблагодарна. Те са хората с расо, под което тупти сърце, побрало мъките и радостите, страданието и болките. Това са хората, които дават свещеното кръщение на новородените ни деца; те благославят влюбените, съчетавайки ги в единен съпружески живот; те стоят до болните и немощните, давайки им надежда за спасение; те съпровождат с молитвите си душите в отвъдното и осветяват пътя им. Приели сме ги като част от живота ни. Те не са обикновени, макар човешкото да не им е чуждо. Носейки своите грехове, те понасят и чуждите. Годините и времето ги правят по-мълчаливи и по-мъдри и в мълчанието е тяхната саможертва. Мълчаливите ангели на Петрич – поп Ангел, поп Любчо, поп Живко, поп Васко, поп Михо, дякон Герасим, наскоро починалия поп Христо, поп Георги. Висшият клир е далеко, но те са до нас и знаем, че без тях църквите са пусти – без техните проповеди и всеотдайност, без красотата на Божието слово, което те ежедневно сеят в сърцата ни, независимо от времена и политики. Църквата е надежда и ангелите на Петрич ни даряват с тази надежда и вяра. Църквата не се нуждае от модернизации, както не можеш да модернизираш чувствата, но можеш да ги изразиш топло, по човешки- да протегнеш ръка на паднал, да прегърнеш враг и да пролееш сълза с приятел, да излекуваш страдаща душа с благо слово и да дадеш част от вярата си на неверник . Църквата – това са ангелите на Петрич.