Със заупокойна молитва и почетни залпове в Пирин отбелязаха 93 години от убийството на воеводата Тодор Александров.

Гробът на водача на ВМРО, наричан Последният цар на планината, е до параклиса „Свети Илия“ над село Сугарево, Мелнишко.

По традиция там се събраха стотици патриоти от ВМРО, за да отбележат паметната дата.

В словата си пред присъстващите родолюбци, военният министър и лидер на ВМРО - Красимир Каракачанов, заедно с евродепутата Ангел Джамбазки, напомниха за делото на великия войвода.

Към мероприятието се присъединиха членове на младежки организации на ВМРО, като гробът на войводата бе крайна точка на техния едноседмичен преход в Пирин, посветен на Тодор Александров.

Красимир Каракачанов връчи грамоти на новоприети членове в редиците на ВМРО, които тържествено положиха клетва над Евангелието, камата и револвера – така, както са правили едно време борците за свобода и обединение на Отечеството.

На отбелязването на годишнината присъстваха всички народни представители от ВМРО, кметове на населени места от района, заместник-министрите на образованието Петър Николов, на околната среда и водите Николай Кънчев, на вътрешните работи Стефан Балабанов, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, представители на унгарските патриоти от „Йоббик”, на ВМРО – Народна партия от Македония, на български организации от Македония и Западните покрайнини, много членове и симпатизанти на ВМРО.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.

По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място.