Валидираха пощенска марка, посветена на 140 години от рождението на Александър Стамболийски.

Тя е изработена по инициатива на признателните му последователи от БЗНС.

На церемонията бяха лидерът на земеделците Николай Ненчев, представители на политическото ръководство, ветерани, прекарали десетки години в комунистическите лагери и затвори, преживели смъртни присъди, отстоявайки принципите и заветите на големия политик и държавник Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е роден на 1 март в село Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделско училище в Садово и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен, където негов учител е основателят на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в Учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години е студент по философия в Хале и по агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си поради заболяване.

Народен трибун, партиен водач, депутат, първи цивилен министър на войната в следосвобожденска България, Ал. Стамболийски не се бои да се изправи срещу цар и генерали, за да отстоява идеите си за курса на страната ни по време на Първата световна война.

Енергията на Стамболийски превръща БЗНС в най-голямата политическа сила в България, чиито идеи не са привнесени отвън, а са заченати и родени тук, върху плодородната и многострадална българска земя. Александър Стамболийски се доказва не само като далновиден визионер, но и като човек, готов да се жертва за България. Необорима е тезата му, че просперитетът на обществото се гради върху плещите на работещия собственик. „Човек, който не работи, дегенерира. Човек, който не притежава собственост, никога не може да бъде свободен“, твърди народният водач. Времето доказа правотата му, че България трябва да бъде част от голямото семейство на свободните и демократични народи.

Стамболийски се бори за народовластие – както срещу потенциални тирании като тези, които искат да наложат фашистите и комунистите, така и срещу множеството „клики“ и „камарили“, предвестник на това, което днес наричаме „олигархичен модел“. Осъден е на доживотен затвор заради смелия си опит да предотврати включването на България в касапницата на Първата световна война на страната на Централните сили. В условия на национална катастрофа Стамболийски се бори България да запази суверенен излаз на Егейско море. Показателно за неговата прозорливост и постмодерно мислене в една епоха на елементарни националистически страсти е изказването му на конференцията в Лозана, където заявява: „Искаме не територия, а път!“.

Животът на Александър Стамболийски е драматичен и завършва трагично, но много от идеите му надживяват конкретната историческа конюнктура.
Неговото дело ни прави повече българи, повече европейци, повече човеци!