На 16 март се чества Свети Савин, предаден от просяк, когото спасил преди това. На този ден имен ден празнуват носещите имената Савин, Савина, Сави, Савчо, Савко, Савка, Жельо, Желчо и Жеко. Името Жельо е производно от Желязко, което е славянско име със значение „железен“, символизиращо здравина и устойчивост. Светецът бил старейшина на град Хермопол. Когато император Диоклетиан подгонил християните, Савин се оттеглил с други вярващи в далечен планински район, където се отдал на пост и молитва.

В българската традиция няма специфични обичаи и ритуали, свързани с този ден. Въпреки това, в някои славянски народи е известен като Евтропиев ден или „Медвежье пробуждение“, тъй като се смята, че на този ден мечките се събуждат от зимен сън. Хората избягвали да ходят в гората, за да не срещнат гладни и потенциално опасни животни. Също така, съществувал обичай да се обикалят нивите кръстообразно, за да се призове слънцето и да се ускори топенето на снега, което да осигури добра реколта.