Великомъченица Неделя е една от най-почитаните от българите светици.

През 12-13 век, по време на управлението на Асеневци, мощите ѝ са пренесени в старата българската столица Търново. Патриарх Евтимий, който е автор на житието ѝ, превежда нейното име Кириакия на български - Неделя. Така се поставя и традицията гръцките имена да се превеждат на български.

Света Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. На празника не трябва да се захваща никаква работа. Силно се вярва, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили.

Според народните поверия, ако времето на 7 юли е горещо, зимата предстои да бъде дълга и студена. Ако времето е прохладно и дъждовно, ще имаме мека зима.

Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на Света Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. На Голяма Неделя болните се къпят в лековити извори. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.

Днес имен ден празнуват Неделя, Нешка, Недка, Нели, Деляна, Дела, Делина, Делица, Неделчо, Недко, Недялко, Нейко, Ненко, Нейчо, Нено, Дельо, Делян, Делчо.