Изминаха 123 години от Кръстовденското въстание. Героите, дали живота си, не са забравени. На 15 септември предстои почетно шествие и панихида в Разлог. "Нашият Кръстовден. Нашият вик за свобода. Над 200 убити – мъже в разцвета на силите си, между тях – и деца. Почернени семейства. Опожарени села. Кръстовден. Нашите майки, събиращи главите на синовете си – без стон, без сълзи", коментира кметът на Разлог Красимир Герчев и призо съгражданите да отдадат своят почит и признателност. Шествието ще тръгне от площада и ще се положат венци и цветя пред паметниците на българската баба Тонка - баба Магделина Юрукова, пред Исторически музей в града.

Заупокойна молитва в памет на жертвите ще се извърши на паметника пред Историческия музей в Разлог. Там са били погребани 28 убити във въстанието. Всички те са от "Крапата махала". Най-малкият загинал в него е едва на 16 години, а най-възрастният на 68. През 1903 година в с. Смилево, Битолско, са поставили началото на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празници, става един от най-великите подвизи за жителите на тези региони. Над 200 са убитите по време на въстанието в Разложкия край. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия /дн. Разлог/-центърът на въстанието, са изгорени. 42-ма мъже от Разлог загиват за свободата. "По време на разгрома на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание през 1903 г. турците убиват и обезглавяват 28 въстаници, а главите им разхвърлят. Баба Магделина Юрукова от Разлог, майка на 14 деца, намира и слага в престилката си четири глави - на двама от синовете си и на двама от братята си. След това разпознава телата и полага до тях главите, за да могат да бъдат опяти и погребани по християнски", припомни разложкият градоначалник Герчев.