Навършиха се 123 години от гибелта на войводата Гоце Делчев. Георги Николов Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш. Той е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети и е един от най-значимите български революционери в историята на България и Пиринска Македония. Честването на годишнината е днес в града, носещ името на революционера - Гоце Делчев. Тържеството е на на площада пред паметника на Гоце. Ще се припомнят исторически факти от живота му. В Благоевград също ще се поклонят пред подвига на Гоце Делчев. Церемонията е пред величествения паметник на площад "Македония".

През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. На 3-ти срещу 4-ти май 1903 г., четата на ВМОРО на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг е обкръжена и при опит да я изведе от селото Гоце Делчев и Димитър Гущанов падат убити. Каквото и да кажем за дейността на Гоце, ще бъде малко. Благодарение на усилията му, ВМОРО се сдобива със своята четническа институт, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи. След убийството, предводителят на потерята Хюсеин Тефиков(който е съвипускник на Делчев от Военното училище) забранява да се гаврят с труповете им. Останките на Гоце Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас", където са и днес.