Половата дискриминация вреди на риболовната индустрия, смятат природозащитници.

По случай днешния Ден на женското равенство природозащитната организация WWF припомня ключовата роля на жените във всички сегменти на риболовната дейност и предупреждава, че пренебрегването им не само поражда риск от полова дискриминация, но и силно намалява ефективността в сектора.

“Ако се позволи на жените да се включат пълноценно в риболова ще се засили производството, ще се намали бедността и ще се повиши продоволствената сигурност на милиони домакинства, разчитащи на рибата и морските дарове,” коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Жените присъстват във всички аспекти на веригата за снабдяване с морски дарове - 14 процента от работниците, които пряко се занимават с риболов и аквакултури са жени. В същото време те заемат половината от всички второстепенни позиции в индустрията като обработка, маркетинг и дистрибуция на морските продукти.

Изследване на Центъра за устойчив риболов World Fish показва, че въпреки важната си роля в сектора, дамите не са третирани като равни на мъжете. Те страдат от оскъден достъп до ресурси, ограничаващи полови норми и нископлатен труд, а също и от негативния ефект на стари културни традиции, социални предразсъдъци и дори на законодателството в някои развиващи се страни. В резултат жените съставляват цели 70% от нискоквалифицираната работна сила в рибните ферми, като в същото време заемат едва 10% от ръководните постове в индустрията. Ето защо пред тях се откриват много по-малко възможности, а по-ниските доходи често ги принуждават да живеят в бедност.

Приносът на жените в риболова традиционно не среща нужното признание. В развиващия се свят например, жените поправят рибарски мрежи, събират крайбрежна риба за стръв и приготвят храна за мъжете. В допълнение към ограничаващите ги социални норми те имат и по-малък достъп до капитал, което не им позволява да притежават собствена риболовна лодка или да основат нова аквакултурна ферма. Проучванията обаче показват, че колкото по-пряко са ангажирани жените в рибарството и аквакултурите, толкова повече се увеличава и производителността.

Жените в рибарските общности често имат неравностойни социални отговорности като обикновено полагат основната грижа за децата и семействата си. Затова при закриване на риболовна зона, когато доходът е застрашен, те са по-засегнати от мъжете. Необходимостта от доходи и храна за домакинството може да доведе до експлоататорски сексуален труд: за съжаление, търговията с плът не е рядкост в обеднелите общности. Освен това женският глас често се разглежда като „по-маловажен“ от мъжкия в рибарските среди, като дамите нерядко страдат и от дискриминация при кандидатстването за работа заради стрховете от отпуск по майчинство.