Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Имен ден имат Кръстьо и Кръстана.

Народът вярва, че на този ден се пропъждат "мръсните дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.

В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.

Този ден е първият от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.