На Гергьовден имен ден имат 232 000 българи.

Името Георги носят 172 000 мъже и момчета у нас.

Празникът е календарно обвързан - празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи.

С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Свети Георги е като повелител на пролетната влага и плодородието - отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите. Покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В народните представи Свети Георги е покровител на стадата и овчарите, а от III век и на войската.

На иконите Свети Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник.

Той започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст", а с указ номер 5 от 9 януари същата година, се постановява честването на празника.