Екип от Югозападния университет в Благоевград докладва на международен форум за скално изсеченото светилище край кюстендилското село Лиляч.

Мегалитният комплекс в местността "Църквище" край Лиляч предизвика интерес, поради запазената традиционна обредност, провеждана в скална среда, както и с резултатите от астрономическите измервания, които установиха наличието на древна мегалитна обсерватория, служеща за определяне деня на зимното слънцестоене, както и дните на пролетното и есенното равноденствие, делящи земеделската година в древността на две части - лято и зима.

Светилището бе проучено неотдавна от преподаватели и студенти от специалностите "Култура и медии" и "Култура и културен туризъм".

В рамките на експедицията те локализираха всички места на християнското отбелязване на празника в миналото – мегалитните жертвеници, в които се е колил курбанът, местата на приготвяне на обредната храна. Според тях култовата приемственост в Църквището е изключително интересна, защото за пореден път те се натъкват на „живо светилище“ със съхранени до наши дни реликви от езическата древност, успешно смесени с християнството.

Професор Васил Марков, асистентите Димитрия Спасова и Антон Генов, представи изследователските проучвания в Австрия на конгрес по археоастрономия "Хармония и симетрия: небесни закономерности, оформящи човешката култура".

Във фокуса на докладите и дискусиите отново попаднаха световноизвестни мегалитни обекти, като Стоунхендж, Мачу Пикчу, Язили Кая, но бяха представени и много нови, неизвестни за науката паметници.