Д-р Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 година в село Студен извор край Трън. Той е деветото дете в семейството. Стамен е завършил първоначално в прогимназията в Трън, а след това в елитната Мъжка гимназия в София.

За отличния си успех от прогимназиалния етап на обучението си Стамен получава награда – книгата на Ч. Дарвин „Произход на видовете“, която е особено популярна по онова време. Момчето е силно впечатлено от прочетеното в нея и тогава пламва неговият интерес към естествените науки. Докато учи в София той се запознава със сина на френския посланик и двамата стават добри приятели. Смята се, че това е повлияло на решението му да продължи образованието си именно във Франция, като съществен факт е, че Ст. Григоров има отлични постижения в часовете по френски език.

Заминава за Монпелие и става редовен студент в тамошния университет във Факултета по естествени науки с идеята след завършването да стане учител. Постепенно узрява идеята да продължи образованието си в областта на медицината в Женевския университет. Родителите му обаче срещат сериозни финансови затруднения и плановете за медицинско образование са поставени под въпрос. Все пак успява да убеди родителите си да го подкрепят и с финансовата помощ на заможен жител на Трън заминава за Швейцария, където прави докторантура по медицина на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Защитава я блестящо и е награден със специалната награда на Женевския университет. Младият учен е забелязан от професора по бактериология Леон Масол от същото учебно заведение, който го кани за негов асистент. Така Стамен Григоров получава достъп до модерни за онова време апаратура и лаборатория. Междувременно сключва брак с Даринка от Трън, която се оказва важен фактор за откритията, които по-късно прави д-р Григоров, при това по един доста прозаичен начин – тя му праща българско кисело мляко, което големият учен изследва в своята лаборатория.

Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко, което жена му Даринка праща от България. Прави различни неуспешни опити и безброй експерименти. Но всички тези часове над микроскопа довеждат до едно от най-големите открития – през 1905 г. младият учен изолира пръчковиден микроорганизъм, който предизвиква специфичната за българското кисело мляко ферментация. Описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“, която по-късно ще получи наименованието Lactobacullus bulgaricus, в чест на своя откривател. Младият учен публикува резултатите от работата си в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romade“ и предизвиква огромен интерес сред световния научен елит.

Впоследствие бактерията, открита от Стамен Григоров, получава различни наименования – Thermobacterium bulgaricum през 1919 г., Lactobacullus bulgaricus (Grigoroff) през 1920 г., Plocambobacterium bulgaricum (Grigoroff) през 1927 г., Lactobacterium bulgaricum(Grigoroff) през 1949 г., Bacterium bulgaricum през 1962 г. и т.н. Днес официалното наименование на микроорганизма е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. След откритието си д-р Григоров придобива известност и е канен на различни престижни длъжности – неговият дългогодишен покровител проф. Масол му предлага да заеме неговото място на ръководител Катедра по бактериология в Женева, след като знаменитият учен се оттегля в пенсия; предлагат му да стане и директор на института „Луи Пастьор“ в Сао Паулу, Бразилия. Д-р Стамен Григоров отказва тези предложения по неясни причини и решава да се завърне в родината си. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Въпреки огромния обем работа като лекар, той не изостава изследователската си дейност и усилено работи за създаването на ваксина против най-големия бич по това време – туберкулозата. Успява да направи една малка лаборатория в трънската болница, където да може да прави своите проучвания. Именно там през 1906, година след завръщането си, големият учен прави второто си велико откритие, а именно противотуберкулозната ваксина. 

Членовете на Медицинска академия на Франция познават Стамен Григоров и публикуват статията му като отделна брошура към списанието. В съобщението на „La Presse médicale “ за статията на д-р Стамен Григоров се казва, че той е първият учен в света, открил и приложил различни пеницилинови гъбички срещу инфекциозната болест туберкулоза. С това той отваря пътя на пеницилиновите гъбички в борбата срещу инфекциите. 23 години по-късно Флеминг ще бъде признат за откривател на пеницилина, за което ще получи и Нобелова награда. В периода 1939-1940 г. Флорей и Шен, ще настояват да са водещите във втория етап от откриването на днешния антибиотик. Малко преди д-р Григоров да направи своето откритие обаче двама французи – Албер Калмет и Камий Гарен, също са направили подобен пробив – известната БЦЖ ваксина. Разликата е, че ваксината на българина е „убита“ и следователно по-безопасна. Нещо повече – експериментите със зайци и морски свинчета доказва, че българската ваксина действа в 9 от 10 случая, при това както за лечение, така и за профилактика. Ваксината на Калмет и Гарен е само профилактична. Отново следват предложения за работа в чужбина – от Италия, Швейцария, Англия. Но д-р Григоров не приема нито едно и продължава да работи в България, припомни blsbg.com.