Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера са застрашени от пресушаване у нас. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск, алармират природозащитници от неправителствениясектор.

Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата. Дават пример с Драгоманското блато, което е на 35 километра от София.

През миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 година мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра.

През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 година е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.