Два пъти повече пари харчи държавата за прокуратурата в сравнение с тези на европейско ниво.

Когато разходите за правосъдие се разгледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата, става ясно, че средствата, отделяни за държавното обвинение, всъщност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече, докато тези за съдилищата остават под нея, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Като дял от БВП, България заема второ място в ЕС по бюджетни разходи за прокуратурата - след Кипър. Самото лидерство на Кипър се случва за първи път от 2014 г. Иначе българската прокуратура е традиционен рекордьор по разходи като дял от БВП за последното десетилетие.
По отношение на разходите за съдилищата, България е втора след Полша за 2022 г. През 2020 г. държавата ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватия, през 2018 г. - трета след Словения и Хърватия, през 2016 г. - пета след Словения, Хърватия, Унгария и Полша, през 2014 г. - четвърта след Словения, Хърватия и Полша. С други думи, прокуратурата играе важна роля в това България да е традиционен първенец в ЕС по разходи за правосъдие като дял от БВП, пишат от ИПИ.

"Една от причините за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, така и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо расте въпреки намаляването както на населението, а така и натовареността на органите на съдебната власт", се казва в анализа.
Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подпомага - над три пъти. При проследяване на тенденцията в това отношение през годините се вижда, че разликата със средноевропейското ниво постепенно и устойчиво расте. След Латвия страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС. По отношение на администрацията в прокуратурата сме първи, и то не само в ЕС, а сред всички държави членки на Съвета на Европа.

"България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватия, Гърция и Люксембург, така и по отношение на съдебната администрация - след Испания, Полша, Хърватия и Словения. Свръхфинансирането на прокуратурата не води до повишена ефективност, а напротив - засилва усещането за безнаказаност и липса на отчетност. Данните показват, че вместо да бъде гарант за спазване на законността, тя често действа като структура сама за себе си, със свои собствени интереси, защитени от щедрото държавно финансиране", коментираха от ИПИ.