С шествие-поклонение и литургия почитат героите Кръстовденското въстание.

На 14 срещу 15 септември 1903 година, когато православната църква отбeлязва Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден, избухва Кръстовденското въстание – неделима част от Илинденско-Преображенското въстание. Център на въстанието е Мехомия, сегашен град Разлог, с придружаващи акции на различни места из окръга. Щабът на въстанието се установява в Хаджиевата къща, в близост до площада пред Исторически музей- Разлог, където пламват първите въстанически искри в града.

Бойците в Мехомия се командват от Революционен щаб – подпоручик Владимир Каназирев, Владислав Каназирев, Петър Лачин, Георги Кондев, Атанас Попкостов и Димитър Чеканьов. Щабът на въстанието е съсредоточен в Крапата махала. Тя е опожарена, както и части от Сръбо и Дългата махала. Изгорени са селата Бачево, Белица и Кремен. Огромна бежанска вълна потегля през Рила към България.

Кръстовденското въстание е героичен символ на духовното единение на българите, независимо от превратностите на времето, на несломимия български дух и на изстрадания копнеж за свобода и равноправие. Всяка година, на 15 септември, Разлог се прекланя пред делото на българските революционери.
С паметно шествие, тръгващо в 11.00 часа от централен площад „Преображение“, разложката общественост ще сведе глава пред паметниците на поета Пейо Яворов и Баба Магделина Юрукова. Пред паметника на Илинденци при Историческия музей- Разлог ще бъде отслужена и заупокойна молитва, ще бъдат поднесени венци и цветя под съпровода на духов оркестър. Признателни граждани и гости на Разлог ще се поклонят и пред паметника в местността „Андъко“.