Главният прокурор разпореди разследване за допуснати нарушения на Закона за политическите партии при определяне сумите за на партийните субсидии.

Според съобщението на прокуратурата, тази субсидия е следвало да бъде в размер на 32 128 844 лева, но вместо това е била предоставена и реално изплатена сумата от 38 684 384 лева, което с 6 519 540 повече.

В резултат на тези нарушения, „цената“ на действително получен глас, като размер на партийната субсидия, вместо определените в бюджета 11 лв., незаконосъобразно е увеличена на 13,23 лева.

Предметът на проверката бе изясняване дали държавната субсидия за политическите партии през 2018 г. е била определена и изплатена при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии /чл. 25 – чл. 27/ и дали е налице неправилно определяне и изплащане на суми в размер, по-висок от този по закон.

Върховна административна прокуратура извърши в кратки срокове проверката и установи, че информацията в медиите отговаря на действителността. На петте политически партии и коалиции / ГЕРБ, БСП за България, Обединени патриоти, ДПС и ВОЛЯ/ неправилно са изплатени суми, значително надвишаващи полагащата се субсидия от 11 лв. за един действителен глас, в нарушение на разпоредбите на Закона за политическите партии.

По същия незаконосъобразен начин е формирана и разпределена субсидията за политическите партии по чл. 26 от ЗПП, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

Върховна административна прокуратура сезира министъра на финансите и определи 30-дневен срок, в който да се предприемат необходимите мерки и да се създаде организация за подобряване и контрол при разпределяне на годишната държавна субсидия при стриктно спазване на чл.25- 28 от ЗПП и да започнат незабавни действия за събиране и възстановяване на изплатените в повече суми по годишните субсидии на правоимащите партии за периода 2016 г.– 2018 г.

С оглед недопускане в бъдеще на подобни случаи и подобряване управлението на риска, ВАП е указала е на министъра на финансите да приложи законовите възможности за въвеждане на контролни процедури, методологии, механизми и средства при изпълнение на заповедите, определящи начина на разпределение на държавните субсидии.

Върховна административна прокуратура сезира и Сметната палата за предприемане на действия, в съответствие със законовите й правомощия за финансов контрол по отношение на политическите партии, съобразно подписаното Споразумение за сътрудничество между Прокуратурата и Палатата.

ВАП сезира и Върховна касационна прокуратура, предвид събраните данни за извършени престъпления от общ характер от служители на Министерство на финансите.