Родителски организации изязоха с позиция за матурите, особено тези за четвърти и десети клас.

"В сегашния си формат НВО не е в интерес на децата и се нуждае от сериозно преразглеждане. В същото време ежегодното му провеждането изисква огромен финансов и организационен ресурс, без да са налице ясни и видими положителни резултати. Всяка година хиляди български ученици влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и страх в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на преждевременно състезание, чийто залог често е свързан не със знание и личностно развитие, а с напрежение и усещане, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задачи. В сегашния си вид НВО се е превърнало в източник на неравенство, тревожност и подмяна на образователната цел. То създава среда, в която подготовката за тестове измества на заден план реалното учене, креативността и личното израстване. Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят „правилно“. Често губят вяра в себе си, защото не са „достатъчно добри“ според една изкуствена скала", категорични са родителите.

ПуБликуваме част от позицията, разпространена в медиите:

"Сериозна последица от сегашния модел на НВО е нарастващото социално разделение. Подготовката за НВО в 7. и 10. клас често минава през скъпо струващи частни уроци – реалност, която много семейства не могат да си позволят. Така се създава система, в която не всички деца тръгват от една стартова линия. Ученици от различните социално-икономически среди имат различен достъп до подготовка, което изкривява реалната оценка за училищната система. Успехът започва да зависи повече от финансовите възможности, отколкото от труда, таланта или интересите на ученика. Това не е справедливо. Това не е приемливо!

Според Националното представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“ (2023 г.), реализирано от екипа на Асоциация Родители и проведено от компания за маркетингови изследвания „Ноема“, общо две трети от родителите или имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или вече са го направили (9%), за да може детето им да има шанс да влезе в желаното училище. 24% от родителите пък твърдят, че децата им посещават или са посещавали частни уроци извън кандидатстванията, за да могат да напреднат в дадена област. В определен смисъл може да се каже, че родителите се чувстват изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, защото училището не е способно да предостави достатъчно добра подготовка.

Данните се потвърждават и от одита на Сметната палата (периодът обхваща 2019 – 2023 г.) – за да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното образование в страната са обезпокоителни – близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.

НВО в 7 клас има пряка връзка с кандидатстването и приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „решаващ“ за бъдещето на децата. Стресът започва месеци, дори години по-рано. Голям процент от учениците посещават частни уроци, които се превръщат в стандарт, без който много семейства се чувстват неконкурентни. Учебната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички усилия – в училище и извън него – се концентрират върху двата предмета (български език и литература и математика), за сметка на останалите. Изкуства, чужди езици, наука, технологии, социални и граждански умения остават извън полезрението на децата. Така образованието се ограничава до два предмета и две дати в календара, което изкривява представата за цялостно личностно развитие.

Емоционалното и финансово натоварване и усещането за „битка“ за добро училище понякога изправят ученици и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да правят избор за бъдещото си образование на 13–14 години, често без реална представа за своите интереси и възможности. А родителите най-често се притесняват за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в желаното училище

Допълнително напрежение създава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след 7 клас. Това превръща изпитите в основен инструмент за „сортиране“ на деца, без да се вземат предвид индивидуалните различия, личните интереси или потенциала за развитие. Такава система не оставя място за избор, а само за състезание – при това на прекалено ранна възраст. Дори в т.нар. „елитни училища“ проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, формализъм – всичко това присъства и там. Това е ясен знак, че проблемът не е в отделните училища, а в самия модел, на който всички те са подчинени.

Въпреки че НВО в 10 клас се провежда на национално ниво, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или професия. Това създава объркване и усещане за формализъм. Учениците са в ключова възраст, в която започват да се ориентират професионално, а вместо това отново попадат в рутината на тестове без практическа стойност.

Без реална награда или последици от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време други се напрягат излишно, в опит да се докажат. Често родителите не разбират защо се полага този изпит, какво се прави с резултатите и каква полза носи за учениците. Липсата на прозрачна обратна връзка поражда недоверие.

Към финансовата тежест се добавя и психологическият натиск върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна надпревара води до тревожност, емоционално изтощение и усещане за провал още в ранна възраст. Особено болезнено е, когато това се случва при децата в 4 клас. Вместо мотивация и радост от ученето, те носят в себе си страх, че няма да се справят, че ще разочароват, че ще изостанат.

НВО в 4 клас има за цел да измери знанията и уменията на учениците в края на началния етап на образование. Децата са поставени в ситуация, в която изпитният формат често поражда тревожност и несигурност. За мнозина това е първият сериозен досег с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да предоставят ясна представа за нивото на усвоените знания, както и за необходимостта от надграждане или промяна в обучението, но на практика това не се случва", сочат родители.