На 12 юли 1991 година е приета българската конституция.

Тя е гласувана от VII Велико народно събрание. Според конституцията България се превръща в парламентарна република и единна държава, при която няма право да се създават автономни териториални образувания.

От общо 400 депутати, конституцията е подписана от 313 народни представители. Тя влиза в сила на следващия ден след гласуването, 13 юли, а Великото народно събрание се разпуска и продължава своята работа като Обикновено Народно събрание.

Гласуването на конституцията е съпътствано с много протести и митинги в страната. Един от най-сериозните протести е демонстрацията на 39-имата депутати. Те се обявяват срещу приемането на конституцията и отказват да присъстват в парламентарната зала по време на дебатите. Техният протест започва през месец май 1991 година и приключва малко след гласуването на конституцията.

През този период 39-имата депутати създават палатков лагер в градинката до парламента, а част от тях обявяват гладна стачка. Към протестиращите народни представители се присъединяват много граждани. След приемането на конституцията, 39-имата депутати заплашват със сблъсъци и гражданско неподчинение.

На 16 юли 1991 година тогавашният президент Желю Желев определя датата на следващите парламентарни и местни избори и призовава към прекратяване на протеста. Протестиращите народни представители са доволни от факта, че предстоят нови парламентарни избори и спират протестните си действия.