Благоевградчани отдават почит към героите, загинали за свободата ни преди 144 години. Ритуалът е пред паметната плоча, където горноджумайци са посрещнали Четвърти мариуполски полк, начело с майор Иван Орлински на 12 февруари 1878 година.

Веднага след това тръгва шествеието на свободата по улица „Трети март“, до площад „Македония“. Там традиционно издигат националния флаг, а след това се извършва молебен за благоевградчани и българския народ.

С участие в празненствата се включват и на Бригадно командване - Благоевград, духов оркестър на сухопътните войски и НД „Традиция“ – Благоевград. В Регионалния исторически музей от 11.00 часа ще се проведе Открит урок по родолюбие. Ще се прожектира премиерно филма "Ботев". Филмът показва неизвестни факти от биографията на големия поет-революционер и си поставя за цел да напомни на обществеността за величието на неговия подвиг.

За първи път денят празничният 3 март е отбелязан през 1880 година. През 1890 година е обявен за Национален празник.

На тази дата през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 година и се поставя началото на Третата българска държава.

Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература, е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.

Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

За съжаление, договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция решава да раздели България.

По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана.

Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта.

Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.