Благоевградчани почитат поета-революционер Христо Ботев и загиналите за свобода българи.

Припомнят за героичния му подвиг пред бюст-паметника на Ботев, който се намира на площад "Народни Будители".

Ритуалът е в 10.00 часа.

По традиция на 2 юни в 12.00 часа сиренен вой отеква в Благоевград и в останалите населени места в Пиринско. В продължение на 2 минути оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България.

При подаването на сигнала морално задължение е всеки българин да преустанови работа, пешеходци и пътни превозни средства да спрат движението си по улиците да останат на място и да склонят глава в знак на уважение.

През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“. Четата наброява 205 добре въоръжени и подготвени мъже. За воевода единодушно е избран Христо Ботев, а за военен ръководител Никола Войновски. Анализирайки развоя на въстанието в България ръководството на четата решава да се насочат към Трети Врачански революционен окръг, където съществувала възможност за вдигане на въстание.

В своя героичен поход към Балкана, който започва на 29 май, четата се сражава сама с нарастващата турска потеря. В следващите дни става ясно, че очакваното въстание във Врачанския окръг няма да избухне, поради което командването взема решение четниците да се оттеглят във Врачанския балкан и заемат позиции по върховете Околчица, Купена и Камарата.

На 1 юни противникът започва фронтални атаки, които четниците отбиват с огън и контраатаки. Боят продължава до вечерта, когато турците се оттеглят на изходни позиции. Христо Ботев заедно с щаба си се прикрива до малка скала на югоизточния склон на връх Камарата. По време на разговора Ботев се изправя в целия си ръст, за да види къде е четата. В този момент отеква единичен изстрел, който пронизва смъртоносно воеводата. Неочакваната му гибел предизвиква объркване сред четниците. Командването на четата поема Никола Войновски. На 2 юни четата води последния си бой като организирана бойна единица в района на Лютиброд. След това тя се разпръсва на малки групи, които са унищожени от преследващата ги турска потеря.