Празникът Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка, се отбелязва седем седмици преди Великден.

От утре започва Великият пост.

На Сирни Заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".

Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Според народните традиции, на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове, а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.