На 14 октомври почитаме обичана българска светица. Света Петка е закрилница на дома, семейството и на жените. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила. Цар Иван-Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

От Петковден започват годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.

Днес празнуват и овчарите. Те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи баница. След това до Димитровден, който се чества на 26 октомври, докато трае оплождането животните, жените не бива да шият, а на ножиците завързват с червен конец. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.

Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. На масата е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и питка.