Подкаралата 102 години Люба Праматарска подсказа тайните на дълголетието. Изрази публично задоволство от живота си.

Баба Люба е родена през 1923 година в Неврокоп. Дядото и баща ѝ са преселници от село Черешово, Драмско. Като дете помагала в отглеждането на тютюна. Семейството сеело по пет декара, в работата участвали и четирите деца. Пожелала да стане шивачка, Люба постъпва в Стопанското училище в родния си град. И днес си спомня имената на директорката и на класната си ръководителка – Бижкова и Градинарска. В училището създава приятелства, които остават за цял живот.

Трудовия си път е започнала като шивачка. Шиела абитуриентски рокли от тензух през тежките военни години и немотията. По-късно е преманала в новосъздадения Завод за ципове. Най-щастливият ден в живота - омъжва се за много добър човек. „Извадих такъв късмет, какъвто никой не е извадил“ – казва с умиление старата жена. Съпругът ѝ Мирчо е с благ характер и това не е само нейно мнение. Като управител на стол, той помага на бедни хора. Двамата отглеждат с много любов дъщеря си Лидия и сина Людмил, които растат умни и послушни. 

Днес за столетничката се грижат нейните син и снаха. Чувства любовта и на дъщерята, на внуците и правнуците си. А и тя много им се радва и все повтаря колко добри хора са. През дългия си живот тази жена се е радвала и се радва на добро здраве. Била е само пет пъти на лекар през живота.

Наложило се да лежи в болница едва когато неотдавна си счупила крак. Люба Праматарска никога не е спазвала диета, но предпочита постните гозби. На времето са приготвяли много юфка и кускус. "И все пак, ако има някакво разковниче, то е в благия ѝ характер и в готовността ѝ да помогне. Никога на никого не е завиждала", признава гоцеделчевката.

Допреди две години се е разхождала в парка заедно със своя съседка. Сега слиза само до градинката пред къщата, но и за това е благодарна. Нали може да се радва на любимите си цветя, доволна е, пишат за нея от Фондация "Гоцеделчевци за Града и Региона".