На 17 октомври се отбелязва Световен ден за изкореняване на бедността. Учреден е от ООН през 1993 година. Насочен е към проблемите на хората, живеещи в крайна бедност, включително лишения, липса на достъп до образование и здравеопазване. Целта е да се привлекат вниманието на обществото към милиони деца, които растат в такива условия.

Бедността не е съдба и че всеки може да промени живота си с подкрепа и възможности. От миналата година около 692 милиона души по света да живеят в крайна бедност. Без значително ускоряване на усилията за намаляване на бедността, едва три от 10 държави се очаква да намалят националните нива на бедност наполовина до края на десетилетието.

У нас делът на хората в риск от бедност или социално изключване възлиза на 32,2 процента и е един от най-високите в ЕС, като средното европейско ниво е 21,6%. Рискът е особено висок за хората с увреждания, живеещите в селски и отдалечени райони и ромското население. Относителният дял на децата с материални лишения е 32,8 на сто, а за 2,5% от децата у нас нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо 25 процента от българите не могат да имат екипировка за игра навън, 16 на сто не разполагат с подходящи книги за възрастта си. 15 процента не могат да имат поне едно хранене дневно с пиле, месо или риба, 19% нямат втори чифт обувки за сезона, а 27% не получават почивка извън дома поне за седмица. Уязвими са децата на трудовите мигранти. Всяко четвърто дете у нас живее без единия или двамата си родители, тъй като те работят в чужбина. Близо 40 000 са отпаднали от образованието, защото родителите им са заминали в чужбина. Голяма част от тези деца, настанени за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства, остават невидими за държавата.