Навършиха се 97 години от убийството на Тодор Александров. На легендарния войвода са думите - Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин, ще му отрежа главата.

Пред паметника на Стариот, намиращ се срещу Съдебната палата в града, се събраха граждани, представители на политически партии, общественици. Припомниха факти от героичният му житейски път и битки за свободата на Пиринска Македония.

Тодор Александров е роден на 4 март в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева.

Учи в Радовиш и в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва през 1898 г. с отличен успех. На 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов в Скопие.

По-късно е учител в град Виница. Преподава и в българската прогимназия в Кратово. По време на Балканската война Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година.