На 1 май се почита Свети Йеремия. Именици са Ерменко, Ермена.

Светецът бил известен с пророчествата си и 600 години преди раждането на Христос пръв проповядва неговото идване сред хората. Българите наричат празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен народен обичай за този ден е обредното гонене на змии, подобно на това на Си светци и Благовец.

От ранно утро стопанките са обикалялил из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с магически заклинания.

Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, защото те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и вярват, че така няма да ги хапят змии, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно.

Свети Йеремия се почита и като повелител на градушката и затова през деня му стопаните не работят в полето. В южните български краища жените, които скоро са родили, почитат светеца, за да не ерменясват те и децата им. В народните представи ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с еня баят на майките и бебетата им. Тази билка момите тайно пускат в храната на избрания момък и така правят магия за любов. Рано сутринта на Свети Йеремия жените се търкалят по росните ливади, за да бъдат здрави.

Друг обичай, характерен за празника, е ритуалната направа на подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни, те имали магическа сила и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците. Сутринта на празника моми и жени отиват с песни да изкопаят глина и хума. След ктова започват да я тъпчат с боси крака. Всяка жена гледа поне малко да се изцапа с тази смес, като се вярва, че така се предпазва от ухапване от отровна змия. Глината смесват с плява, кълчища и козина и се изработват съдове.