Честването на Свети Спиридон е най-разпространено в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.

Свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите - обущари, тухлари, грънчари, бакърджии.

Народът разказва, че бил обущар, затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.

Празнуват също и други занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.

Народът вярва, че Свети Спиридон е лечителят на рани, порязване, обриви и пъпки, екземи. В негова чест се месят колачи - питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини, с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.

Не само болести лекувал, но при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Каквото е времето през 12-те дни след Свети Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория - февруари и така до всичките месеци.