Върховният административен съд обяви за нищожна разпоредбата за достъп на МВР до данните за преминали пътни превозни средства през тол системата. Достъпът е регламентиран с инструкция, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Точно текстовете от нея са и обект на съдебната проверка. Тримата върховни съдии приемат, че са нарушени правилата при издаването на въпросната инструкция. Те критикуват краткия срок за обществено обсъждане на проекта за инструкцията. Както и това, че не е извършена оценка на въздействието върху защитата на данните, а също и че не е направена консултация с Комисията за защита на личните данни "предвид факта, че става въпрос достъп до такава информация, която може да доведе до засягане (включително разкриване) на лични данни на лица, управляващи пътни превозни средства по платената републиканска пътна мрежа".

В жалбата на адвокатите срещу инструкцията се казваше, че систематичното съхраняване на данни от автоматизирано разпознаване на регистрационните табели, както и техният последващ анализ по различни начини, са сериозна намеса в основното право на неприкосновеност на личния живот, което е гарантирано от Конституцията, Хартата за основните права в ЕС и Конвенцията за правата на човека. Според жалбата данните от тол камерите може да се ползват само за проверка на това дали водачите имат винетка, "Гражданска отговорност" и технически преглед. Юристите сочат, че доколкото няма изискване изображенията от тол камерите да са обработени така, че да не е възможно идентифициране на пътуващите в превозното средство лица - например чрез маскиране или замъгляване, снимките или видеозаписите е възможно да съдържат и изображения на водача и пътниците в автомобил или автобус. Когато има намеса в основните права на хората, то трябва да е уредено със закон, който включва не само основанието, но също така органите и процедурите, по които ще се изпълнява съответната въведена мярка, цитира се в жалбата решение на Конституционния съд. В жалбата се споменаваха и различни хипотетични ситуации, в които проследяването с тол камери грубо навлиза в личния живот на хората, като разкрива пътувания с безспорно личен характер - например до психиатър, пластичен хирург, клиника за аборти, център за лечение на СПИН, стриптийз клуб, адвокат по наказателни дела, почасов мотел, синдикална среща, джамия, синагога или църква, гей бар и други заведения. Глобите за повишена скорост, засечена с камерите на АПИ, започнаха да се налагат на 7 септември 2025 година.