Върховните магистрати приключиха производство срещу прокурорка за умишлено забавени дела. Потвърдиха решение на ВСС, с което отказват да накажат държавната обвинителка Румяна Иванова от Благоевград. Тя бе предадена от ръководителя на прокуратурата Борислав Ковачки, който поиска дисциплинарно производство спрямо подчинената му.

Исканията са две. Второто е през миналата година за същите обстоятелства, но съдът ги обедини. 2022 г. Ковачки внася второ предложение за същите обстоятелства, поради което ПК на ВСС обединява двете в едно производство.По време на разглеждане на дисциплинарното дело, Румяна Иванова твърдяла, че има дълбок и непоправим конфликт между нея и районния прокурор на Благоевград и че имало недобра организация при администрирането на преписките и делата от страна на Борислав Ковачки.

Дисциплинарният състав с председател и докладчик Светлана Бошнакова и членове Евгени Иванов и Стефан Петров проверил натовареността на Иванова и констатирал, че тя е под средната за страната. Освен това било установено, че Румяна Иванова вече на два пъти (приз 2010 г. и 2017 г.) е била наказвана именно за забавени преписки и дела. Това според състава показвало системност на извършените от прокурорката нарушения. При все това поради влошеното здравословно състояние на Румяна Иванова, настъпила смърт в семейството ѝ, извънредното положение заради пандемията, но и отчитайки вече наложените наказания, дисциплинарният състав предложил тя да бъде наказана със „забележка“.

ВАС не намира нарушения при разглеждане на предложението за дисциплинарно наказание на прокурорката. „В конкретния случай ПК на ВСС следва да се произнесе по предложението на вносителя за образуване на дисциплинарно производство, като се мотивира за приетото решение, което по делото е видно от изказванията на член на ПК на ВСС, гласувал „против“ предложението на дисциплинарния състав. В този аспект разпоредбата на чл.320, ал.7 от ЗСВ предвижда „За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет.“ Изказването на член на ПК на ВСС Дамянов следва да се приемат за мотиви на постановеното решение, които са в посока за промяна на практиката на колегията относно сроковете за забавяне на прокурорските преписки и липса на данни за драстично забавяне в конкретния случай“, изтъква ВАС.

Допълва, че другият мотив против налагане на наказание е обоснован със задължението на административния ръководител на съответната прокуратура да следи за спазване на процесуалните срокове и да организира работата на прокурорите, така че да не се допуска забавяне в постановяване на актовете им.

„В конкретната хипотеза Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1, 2 и 4 ЗСВ следвало съобразява изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, но при липсата на необходим брой гласували „за“ членове на ПК на ВСС тази преценка не е възможно да бъде извършена. Законът е възложил на ПК на ВСС изцяло в дискрецията на административния орган преценката по налагане на дисциплинарно наказание и определяне на неговия вид. Волята на административния орган, макар и в хипотезата на законова фикция, следва да е мотивирана, за да бъде законосъобразен и постановения административен акт. В настоящия случай това изискване на закона следва да се приеме като изпълнено“, посочва ВАС.

Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Решението не е окончателно, пише lex.bg.