В първия ден на годината празнуваме Васильовден.

Православната църква почита Свети Василий Велики.

Васильовден, Василица или Сурва, се отличава се с богата обредност.

Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.

Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден трябва да има петел. На трапезата да има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

На празника се извършват и някои гадания.

Смята се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето. На този ден народът ни посреща новата година и извършва множество обреди, свързани с това.

Гости днес могат да бъдат и новогодишните сурвакари, които обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет.

Изпращат се с плодове, кравайчета и дребни подаръци.