Празнични камбани звъняха в Банско в чест на безсмъртния възрожденец Паисий Хилендарски. Навършиха се 303 години от рождението на най-славния банскалия, а също и 63 години от канонизирането му за светец. Написаната от него История Славянобългарска стана на 263 години.

Хората в града под Пирин днес си честитиха празника пред величествения паметник на Паисий. Местната власт сякаш загърби честването тази година, но църквата и Музейният комплекс в Банско организираха тържество в негова чест.

Десетки банскалии от рано тази сутрин се отправиха към Духовно- историческия център "Паисий Хилендарски", където е преписът на „История славянобългарска”, съхраняван в точно копие на килията му в Хилендарския манастир. "Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна "История славянобългарска" и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане", коментираха местни жители.

Паисий е роден в град Банско през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири - той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. 

Паисий е черпил от светостта на Свети Йоан Рилски. След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане.