Навършиха се 137 години от рождението на незабравимия революционер, дал живота си за Пиринска Македония, Тодор Александров.

Общественици и историци припомниха част от делото на воеводата по време на възпоменателна церемония днес.

На легендарния Тодор Александров са думите - "Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин, ще му отрежа главата".

Пред паметника на воеводата, намиращ се срещу Съдебната палата в града, се събраха граждани, представители на политически партии, общественици.

"Тодор Александров е емблема и символ не само на ВМРО, но и на българщината в Македония и Одринска Тракия. Той възстановява революционната организация след Младотурския преврат и остава докрай на позицията си за автономия на Македония като етап от бъдещото й присъединяване към България. Той ще остане завинаги в народната памет, защото беше една от най-обичаните и авторитетни личности не само в Македония и България, но и на Балканите. Не е случайно, че неговото име присъства в Енциклопедия "Британика" като "Некоронованият крал на българите в Македония", подчерта депутатът от Благоевградско Атанас Стоянов.

От ВМРО-БНД обявиха, че ще подготвят предложение, което ще бъде внесено за разглеждане в Общинския съвет в Благоевград, на улиците, които носят имената на видни революционери и поборници за българската свобода, да бъдат поставени техни паметни плочи.

Тодор Александров е роден на 4 март в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. Учи в Радовиш и в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва през 1898 година с отличен успех.

На 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов в Скопие.

По-късно е учител в град Виница. Преподава и в българската прогимназия в Кратово.

По време на Балканаската война Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одриснкото опълчение която достига до 117 души и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.

Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година.