С позицията си за бежанците България показва, че е фактор в Европейския съюз.

Това сочат в изявление от ВМРО, веднага след категоричния отказ на премиера Бойко Борисов да се приемат обратно мигранти.

Хората, които са постъпили на територията на България през периода 2015-2018 година са основно от Афганистан, Ирак и Сирия.

През 2015 година подадените молби са съответно: Ирак – 6959, Афганистан – 6193, Сирия – 5993, Пакистан – 578, Иран – 175.

През 2016 година броят на молбите е значително завишен.

През 2018 година до момента цифрите са съвсем други. Афганистан - 286 души, Сирия – 123, Ирак – 107, Пакистан 24, а от Иран са 12.

 "Въпреки настойчивостта на германския канцлер Ангела Меркел и на някои нейни колеги от другите страни-членки на ЕС, позицията на страната ни остава твърда и непроменена. Това е важен индикатор за важността и полезността на Патриотите в управлението на страната. Припомняме, че това е и отстояваната с години линия на председателя на ВМРО – Българско национално движение и настоящ заместник министър-председател и министър на отбраната Красимир Каракачанов", се казва в съобщението до медиите.

Този важен политически въпрос на ниво Европейски парламент беше повдиган многократно през годините и от българския представител в ЕП и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки. Това е и дългогодишната битка на депутатите на партията в Народното събрание. Именно миграционната политика на България беше и един от основните пунктове в предизборната програма на Обединени патриоти, който по категоричен начин беше отстояван и стана част от управленската програма ГЕРБ – ОП.

България като външна граница на ЕС носи отговорността за сигурността не само на своята територия, но и за сигурността на цялата Общност. Ето защо още през миналия мандат благодарение на усилията на патриотичните формации в НС беше завършен строежът на оградата. Като министър на отбраната Красимир Каракачанов усили военното присъствие на пограничните райони, през които имаше пробив и незаконно влизаха мигранти. Всичко това доведе до почти нулев бежански натиск по границите и много малка населеност на центровете за бежанци.

Това се потвърждава и от поисканата от заместник-министър председателя по обществен ред и сигурност Красимир Каракачанов преди месец справка от Държавната агенция за бежанците справка. Ако през януари 2015 г. капацитетът на центровете е бил запълнен на 67%, през декември 2016 г. стига до 85%, то към месец юни 2018 г. е едва 11%.