Честваме близо 200 години най-българския, най-чистия и духовен празник.

В летописи от началото на 19 век е открито описание от свещеник, когото завели в Шумен през май 1803 година на празник на писмеността на българите и той видял “как те пеели тъжни песни и после играли хоро. Малко народи могат да се похвалят с подобен култ към образованието и просветата.

Националният празник е в чест на буквите, словото и духа, дадени ни от братята Кирил и Методий, познати още като Солунските братя.

Датата 24 май е станала празнична в календара преди много, много столетия. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 година в Пловдив.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.

"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Текстът и мелодията са едно от първите неща, които всеки малък ученик научава в училище.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. "Мисъл" през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян.

През 1901 година композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.