17 и 18 септември са паметни дати в Белица. През 1903 година са дадени свидни жертви по време на Илинденско-Преображенското въстание.

"Една малка Белица, която остави дълбока диря в историята на България със 120 души мъже, жени и деца, зверски убити в този ден. Една малка Белица, която ненепразно бе определена да бъде център на въстанието и бе възложено на беличанина даскал Васил Теофилов да нарисува знамето на Илинденско-Преображеннското въстание, в което общите жертви са над 200 души", припомниха на церемония днес.

Белица играе много важна роля в Илинденско – Преображенското въстание. Оформят се две чети.

Първата беличка чета се формира в гр. Самоков от 108 бойци с войвода Захари Кошов и под войвода Никола Дюлгеров. Втората по-малка беличка чета от 30 души се формира в Лъджене – днешен Велинград с войвода Георги Николов и под войвода Лазко Топалов. Двете чети се събират при Рибните езера и се обединяват под командването на Георги Николов.

Там пристига и полковник Янков с четата си допринесъл за спасението на Белица. Обединената чета наброява вече над 300 души.

Четниците престояват 22 дни на Рибните езера, подготвяйки се за въстанието.

На 17 септември се насочват към Белица. На 18 септември горда и непокорна Белица прилича на факел, който ще гори дълго в сърцата и ще търси възмездие за страдалната земя, за падналите жени, мъже и деца. Пожарът довършва и последните къщи.

На 18 септември 1903 година половината от населението минава границата на пътя за Рилския манастир.