17-годишен е вдъхновяващ пример за талант, скромност и вяра в живота. Юлиян Димитров мечтае да стане учител и да дарява знания. Юлиян пише поезия, обича Иван Вазов. Живее в Бараково, но учи в Кочериново. Родителите са пенсионери. Всички задружно отглеждат градинка, от която се прехранват. Юлиян определя себе си като образован, различен и понякога заради четенето – дори като малко скучен.

"Ние обаче го намираме за вдъхновяващ. Дори толкова вдъхновяващ, че ще ви се стори нереален. Юлиян има стотици награди за поезия и есета, но не е взел лично нито една заради липсата на средства за пътуване. Той няма отсъствия и го наричат човекът-клас, защото често е единствен в класната стая", така го представи журналистът Даниела Тренчева в авторско предаване.

Хора от Бараково споделиха, че е срамно да не поощряват момчето толкова години - нито от кметството, нито от читалището. Надяват се кметът на Кочериново Станислав Горов да предложи пред ОбС поне стипендия за Юлиян.

"Само успех на това невероятно момче, все едно си от друга планета!!! Надявам се, че от сега нататък ще получаваш всички твои награди в твое присъствие - сигурен съм, дано училището и община Кочериново ги стане срам , да не помогнат на такъв талант като Теб! Дано кметът Горов направи предложение до Общинския съвет да гласува плащане на стипендия на този уникален талантлив младеж! Бедно семейство но щастливо с таланта, който имат в къщи. Юли, ще имаш голям късмет в живота след Ничия Земя. От скромност на семейството ти беше скрит талант до сега, но занапред няма да бъде така", написаха жители на село Бараково.

Както Еновина информира подробно, през февруари Юлиян Димитров спечели първа награда в 11-ия национален литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш“. Творбата на 17-годишния талант се отличи от останалите есета и привлече най-много симпатиите на журито. Той ги впечатли със своето есе на тема "Бих се родил отново". "Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб. Бих се научил да прощавам не само на хората, които са ме наранили, но и на себе си – за грешките, които съм направил, за моментите, в които съм се провалил, за думите, които съм изрекъл. Прошката би била моят дар за света – малък, но безценен дар", написа Юлиян от Бараково.