Тежки критики отправят депутати към приетия Закона за личния фалит, който е изискване за второто плащане по ПВУ. Според тях този закон е лобистки и не е в полза на хората, очакващи го от години.

Личен фалит може да обяви длъжник, който продължение на 18 месеца не успее да обслужи задължението си, което да е в размер на 10 минимални работни заплати, да има правото да поиска да се възползва от тази процедура, която ще бъде разгледана от районен съд. За да се възползва обаче от тази възможност, той трябва да е добросъвестен - да няма задължения към държавата, към фиска, нито да е уронил финансовите интереси на своя кредитор.

Има и още 11 специфични изисквания към длъжника, за да обяви личен фалит. Именно тези моменти бяха критикувани от "Възраждане". От трибуната благоевградската народна избраница Цвета Рангелова и Златан Златанов остро разкритикуваха резултата. "Законът жертва социалната си мисия в полза на банките, натоварва длъжниците с непосилни разходи и поставя под съмнение самия принцип на „втори шанс", коментира Рангелова. Според въвежданият праг от десет минимални работни заплати изключва най-уязвимите, а подреждането на вземанията поставя ипотечните кредитори и синдиците далеч пред издръжките на деца и публичните задължения. 

И министърът на правосъдието Георги Георгиев коментира в пленарната зала приетите изисквания към кредиторите и към длъжниците, като заяви: "Когато твърдиш, че си фалирал, но преди това си си дарил имуществото - е, не изглеждаш като добросъвестен за българския законодател с така предложената разпоредба. Да, този кредитор, за да има вземане, очевидно нещо е престирал, нещо е дал.
Когато той е предоставил ипотечния кредит за закупуване на къщата, която иначе нямаше да можем да си купим, ако го нямаше ипотечния кредит, кредиторът има привилегия и правото да продаде тази къща, за да се удовлетвори от вземането, за се събере вземането, което е дал".

От МЕЧ също смятат, че законът е лобистки: "Това е закон, който се написа изцяло от банковото лоби, написа се от Висшия адвокатски съвет. Този закон се направи само и единствено в защита на банките - през цялото време се мислеше как да не се наруши интереса на банките, как да се запазят техните пари, как длъжниците да не могат да участват в тази процедура по несъстоятелност. Категорични са, че той е за изхвърляне в боклука, нито един длъжник няма да може да се ползва от него.