Активисти и привърженици на ВМРО отдадоха почит към войводата Тодор Александров, сочен за Пиринския цар и наричан от своите - Старио. Над мелнишкото село Сугарево отбелязаха днес 101 години от убийството на водача на патриотичната организация. В двора на параклиса "Свети Илия" отслужиха литургия за Старио, а също така и за Панзо Зафиров. Проехтя почетен залп в памет на героите. Нови членове пък положиха клетва да служат вярно на българската кауза в Македония. Междувременно пристигнаха походниците от прехода "По стъпките на Тодор Александров", който всяка година се провежда преди поклонението.

Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

В навечерието на Междусъюзническата война, през 10 юни 1913 година, Тодор Александров изпраща прокламация до всички дейци на ВМРО в Македония: „Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг – да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за ускоряване, налагане и изкарване на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци.

През март 1924 година Тодор Александров пише до българското правителство: „ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе".

Преди да бъде убит Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише: „Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе".