От Инициативния комитет за спасяване на римското селище край Благоевград от багерите на АМ "Струма", са категорични, че няма да допуснат Скаптопара да се затрие повторно.

Искащите референдум за запазване на античните находки, разположени на площ от 120 дкара при село Покровник, заявиха, че екипът на доцент Здравко Димитров е подложен на натиск, даже на археолозите са отравяни заплахи. Това е станало в последните дни, с цел да подкрепят единствено дейностите по изграждане на автомагистралата. Само преди месец главният експерт на разкопките край Благоевград имал друго мнение, а именно че археологическите проучвания трябва да продължат, а откритите към момента римски гробници, храм, баня с канализация и сгради, трябва да останат на място, каза организаторът на ИК Лазар Андреев.

Според професор Николай Овчаров проектът за автомагистрала "Струма" не трябва да бъде променян. В ефира на "Здравей, България" проф. Николай Овчаров изтъкна, че единствените ценни сгради от античния град са църква и баня, които спокойно могат да бъдат преместени. Останалите части от обекта били ниски зидове от кал.

Благоевградчани, подкрепени от местните общински съветници, са твърдо против разрушаването или преместването на Скаптопара. Преди дни бе входирано искане за провеждане на референдум.

В създадената във Фейсбук група "Ние сме против застрояването на разкопките около Благоевград", всички са обединени римският град да се запази и да се възстановят църквата и всички останали находки, датиращи от Трети век. 

Благоевградчани, запознати с инфраструктурата в района, са категорични, че трасето унищожава историята на града, за сметка на частните интереси, като визират стадионите на футболиста Ивайло Андонов - братовчед на лидера на ГЕЛБ в Благоевград Йордан Андонов.

"Ако благоевградчани не успеят с искането за промяна на траесто, при строителството на автомагистралата, ще се погуби ранно християнски храм, датиращ от Втори век. Църквата е от времето на император Константин Велики IV и неговите синове Констанций II и Констанс. Най-ценната документирана находка към момента е храмът на император Константин Велики IV и неговите синове. Сградата представлява еднокорабна конструкция с размери 10 на 6 метра и е част от комплекс от жилищни, обществени и производствени сгради. Построена е след приемане на християнството от Римската империя след Църковният канонотворчески събор в Сердика-днешна София, свикан в 342 година, като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя", каза за Еновина Лазар Андреев.

Археолози сочат, че църквата, открита в Тракийското селище край Благоевград, е еднотипна със запазените до днес сгради и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата "Света София", ротондата "Свети Георги" и гражданската сграда до нея.

.