На 16 април 1879 година представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция.

Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Първата българска конституция установява демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето и еднакво валидни и необходими днес - народно представителство при всеобщо избирателно право, политически плурализъм и свобода на сдружаването, разделение на властите, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското управление, свобода на печата, мисълта и словото.

Според Търновската конституция избиратели са всички български граждани, навършили 21 години с политически и граждански права. Не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по това време това условие се приема по подразбиране. Първата петиция до Народното събрание да се дадат избирателни права на жените в България е от 1909 година.

Чак през 1938 година получават право да гласуват жените, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права жените получават през 1944 година.

Избираемите трябва да са български граждани, навършили 30 години и за тях има изискване да са грамотни. Тук също не се уточнява, че трябва да са мъже, защото авторите са смятали, че и това се подразбира.

За обикновено Народно събрание се приема, че трябва да има по един представител на 10 000 души от двата пола. За Велико народно събрание – 2 представители за същия брой граждани.

Търновската конституция въвежда два вида народно представителство – Обикновено и Велико народно събрание. Обикновеното народно събрание е единственият законодателен орган на страната, който поделя законодателната инициатива с държавния глава. То обсъжда, приема, изменя и допълва законите, по които се управлява страната. Парламентът има и широки финансови правомощия. Той приема бюджета на държавата, взема решения за въвеждане, увеличаване, намаляване, опрощаване и разпределяне на данъците, утвърждава чуждите заеми, сключени от правителството, и осъществява общия финансов контрол чрез Върховната сметна палата.

Народните представители имат възможност да контролират изпълнителната власт чрез въпроси и писмени запитвания, на които министрите са задължени да отговарят, а също и чрез анкетни комисии. Върховната роля на парламента в управлението на страната намира пряк израз във възможността за бламиране на кабинета и за създаване на особен Държавен съд по негово предложение, който съди министрите при измяна на Отечеството или на държавния глава, за нарушение на конституцията, за предателство или в случай на корупция.