Кметът на Банско Иван Кадев сезира културното министерство и БАН зарадади открития днес в разложкото село Баня паметник на възрожденеца Неофит Рилски.

Той настоява да се разследва поругаването на историческата идентичност на Банско, свързана с фалшифициране изсторията на първия просветител отец Неофит.

На бюст-паметника е написано, че великият български възрожденец е роден в село Баня.

Кметът на Банско Иван Кадев изпрати писма до академик Юлиан Ревалски, председател на БАН и до професор Васил Николов, зам.-председател.

Иван Кадев настоява да се изготви официално експертно становище от компетентната секция на Института за исторически изследвания, с което най-престижната национална научна институция БАН да се произнесе за родното място на Неофит Рилски и така да се сложи край на споровете за родното място на Неофит Рилски.

В писмо и до министър Боил Банов, градоначалникът изразява дълбоко възмущение от безродното поведение и обида към националната памет.

„Възмутени сме, че Инициативен комитет в село Баня, община Разлог, съвместно с читалище „Просвета 1908” и със съгласието на кмета на община Разлог, изгради паметна плоча с барелеф пред мястото на мнимата родна къща на Неофит Рилски в същото село. Този факт е сам по себе си абсурден, тъй като без всякакво съмнение е доказано от научните среди, че родното място на видния будител и духовник Неофит Рилски е град Банско”, се казва в писмото на кмета Иван Кадев. Той подчертава, че опитите му да се изглади историческата несправедливост, не са срещнали разбиране от страна на кмета на община Разлог Красимир Герчев", категоричен е Иван Кадев.

От името на гражданството на Банско, Иван Кадев настоява пред министъра на културата да бъде разпоредена спешно проверка на законността на паметника и да бъде потърсена отговорност от хората, разрешили построяването му, а също да бъде премахната паметната плоча, с която се прави опит да се легализира една историческа кражба на памет и чрез нея се легализират неистини.

Кадев иска да се потърси административна отговорност от ръководството на читалище „Просвета 1908” - село Баня, което некомпетентно е мотивирало инициативния комитет за поставянето на плочата и така се явява съучастник в престъпление.

"Направихме барелеф на един велик българин, нека ме обиждат и хулят. Щом тези хора така реагират, не се съмнявам, че сме прави. Ние сме открили днес това, което смятаме за правилно. Направили сме го във връзка с желанието и въжделението на хората от село Баня. Нито сме крали, нито чуждо сме взимали. Тук става въпрос за първите осем години на Неофит Рилски", отговори кметът на Разлог Красимир Герчев.

"Оттам-насетне знаем, че се развива в Банско – да, но аз не съм историк. Действително, ние черпим информация от хора, които над 16 години са работили в тази насока. Има инициативен комитет. Бог да го прости, Атанас Ячков книга е написал. Изследвал е процеса. Снимки е намерил. Той ми е изпратил сто и няколкогодишна снимка на Неофит Рилски. Аз се ядосвам, защото се измества вниманието от този велик българин, който е бил светиня за Възраждането. Изобщо не смятам да отвръщам или каквото и да било, независимо кой какво е казал“, посочи кметът на Герчев пред Актуално.

"Неофит Рилски, който има светско име Никола Поппетров Бенин, принадлежи към една от най-известните възрожденски фамилии в Банско. Неговият баща- поп Петър Бенин е сред предстоятелите за построяването на църквата“Св. Троица“ в Банско през 1835г., като за целта дарява и собствен имот- земя. Не е случайно, че родният дом на Неофит Рилски, е до величествения храм. Майка му - презвитера Катерина е от рода Голеви (Герман)", сочат историците от Банско.

Както подробно информирахме, споровете за родното място на Неофит Рилски отдавна са решени от учените историци. Още през 1972 година доц. Румяна Радкова открива в архива на учителя негова собственоръчно написана бележка, която и публикува. В нея се казва: „Иринъ Пиринъ планина... е една знаменита планина и най-висока от сичките окрестни планини во моето отечество. В подножието на тази планина лежит село великое, Банско, во което съмъ се родилъ и воспиталъ", публикуваха от Музеен комплекс-Банско.

Неофит Рилски е роден през 1793 година. През 1811 заминава за Рилския манастир заедно с известните художници Тома и Димитър Молерови, за да изучава занаята и да им помага в работата и вече никога не се завръща в Банско, отдавайки се на духовна служба и монашество. Неофит Рилски получава високо гръцко образование и овладява отлично гръцкия език, това му дава възможност да превежда книги и да състави първия гръцко- български и българо-гръцки речник. Освен това, владее сръбски и познава руския език. Той има значителна роля във времена, когато нямало учебна литература, българското образование да се насочи към руските учебници, осъзнавайки близостта на двата езика.

През 1826 година Неофит Рилски става учител в Самоков.