Журналистите помагат на прокуратурата и полицията за започване на наказателно производство чрез самосезиране. От страна на държавното обвинение са създадени възможности за адекватна и своевременна информация, каза благоевградският прокуро Елица Калпачка по време на семинар за противодействието на трафика на хора.

Срещат се обаче и проблеми, които прокурор Калпачка сподели от своя опит при разследване и доказване на трафик на хора. Сред тях е публикуването в медии на информация, която съдържа имена и лица на жертви на трафик на хора. Тя даде за пример публикация отпреди няколко години в местен ежедневник, с която е било затруднено доказването на престъплението.

„Предоставянето на информацията на медиите за този тип престъпления трябва да бъде много внимателна, своевременна и адекватна. Без значение вида и формата на изпълнителното деяние на трафика, ако разследващите не разполагат с жертвата, която да съдейства за разкриването на това престъпление, няма сила, която да може да доведе наказателно производство до край, още повече с осъдителна присъда, още повече с ефективна такава. Без жертва няма дело“, посочи прокурор Калпачка.

При отразяване на подобни разследвания следва да се координират действията между журналисти, разследващи и респективно прокуратурата, с което да се съблюдават целите на наказателното производство, но и да се гарантира спазване правата на жертвите на трафик на хора, допълни зам. районният прокурор на Благоевград.

Защитата на жертвите е важна, а от четири месеца в прокуратурата се създаде нова организация за разследване специално на този тип престъпления, посочи прокурор Калпачка. Група прокурори приоритетно работят по дела, свързани с трафик на хора, като жалбите и сигналите от международни правоприлагащи органи или прокуратура не се разпределят между всички прокурори, които работят в съответната прокуратура, а само между прокурорите със специализация.

„Специализацията е важна, защото на първо място прокурорът или разследващият трябва да има много внимателен подход за това какви въпроси да бъдат задавани на жертвата, това по какъв начин се отнасяш с жертвата, за да спечелиш доверието й и да разкаже неща, които никой човек в личен план не би желал да си спомни, камо ли да каже на аудитория, а впоследствие да го разкаже в съдебна зала“, посочи зам.- районният прокурор на Благоевград.

„В повечето случаи жертвите обвиняват себе си и интерпретират престъпленията като провокирани от нещо друго, често заявяват, че са си заслужили да бъдат в тази ситуация, което е абсолютно невярно“, посочи Калпачка. Практиката показва, че извършителите на трафик на хора са изключително добри психолози, които и в съдебната зала опитват да държат жертвата в зависимост.

„Важно е да покажеш на извършителя, че не би трябвало жертвата да се притеснява от него. Важно е да покажеш на жертвата, че не трябва да изпитва неудобство и страх, най-вече чрез личния пример като разследващ орган“, изтъкна Елица Калпачка, цитирана от БТА.