Православните християни почитат днес Свети Константин и майка му Елена. Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Подкрепян от майка си, царица Елена, Константин Велики изгражда множество църкви и манастири.

Денят на светите равноапостоли от дълбока древност се почита и като ден на нестинарите, на хората които танцуват върху огъня. Мистерия древна, която дедите ни са наследили от траките и която са съхранили и пренесли и до днес.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.