Жители в симитлийското село Сенокос правят разследване кой и как е запалил пожара, който изпепели няколко къщи, старо училище и 2200 декара земеделски и горски площи. Първоначално лансираната версия бе, че виновен е самотно живеещият Любен Тасев, известен като Солуно. Варил е буркани пред дома си. 78-годишният  в миналото е осъждан. В същото време е оказва, че със Солуно прикриват тъст на полицай от Второ управление на МВР в Благоевград - Иван Евтимов.

Набеденият за пожара Любен Тасев разказа: „На 1 август сутринта, като станах, видях пушек откъм къщата на съседа Иван. Отидох натам и виждам две купки, запалени със суха трева, а той облива с вода. Каза ми - не бой се, комши. водата ми е в ръцете. До него беше жена му. Той от години така прави. Като дойде, събира, чисти и пали израсналата трева, за да е чисто и хигиенично. Помолих да го изгаси, защото една искра ще пламне и ще стане пожар. Но той като каза, че има вода бол, се прибрах да закуся. Към 10-11 часа свирна кола и дойдоха от Енергото, за да сменят жицата, която откак е сложена, не е сменяна и беше почти прегоряла. Едното момче почна да реже, а другият да сваля, а аз се въртя около тях да им помагам. Работиха до 14.15 часа. Помня, защото ме попитаха колко е часът, като приключиха. Казаха, че отиват към другите къщи и аз тръгнах да обядвам. Гледам – отсреща пушек. Огънят се вдига високо. И тогава жена му на Иван извика да идвам да помагам", каза Любен Тасев пред struma.bg. Той изкарал колата, която била отпред, а с другата, минал през огъня. 

"Имам един бидон с вода и започнах да лискам към пламъците. Сетих се, че кучето ми е вързано и че ще изгори в огъня. Вкарах го в една от колите. Аз продължавам да гася тук, а долу се бяха събрали толкова много хора – пожарна, полиция, горски, но никой не дойде при мене. По едно време получих схващане на мускулите на двата крака и тръгнах леко надолу. Видяха ме и ме сложиха в една гарирана кола. Стана ми лошо, защото съм се нагълтал с пушек, излязох от колата и им казах да викат Бърза помощ. Единият от полицията каза: Ти ще дойдеш с нас, и аз си помислих, че ще ме карат в Бърза помощ, а те ме откараха в ареста. Там започна моабет и по едно време един от полицаите вика: „Абе, бай Любене, какво ни въртиш? Огънят е дошъл от тебе. Оти не си признаеш?”. „Как така от мене ще дойде? Той е вървял отдолу към мен повече от половин час. Защо там не ми зададе този въпрос, а сега тука ми го задаваш?”. Добре, ама там имаше хора, които са го видели. Момчетата от Енергото, които се върнаха, като стана пожарът. Добре, че бяха те, иначе досега да са ме окошарили за пожара", категоричен е набеденият за подпалвач Любен Тасев.

В полицията ми направиха обиск. Казах им да не прибързват, тъй като нямам една частица от прахта, където е от пожара. Още не бях им казал, че комшията е палил огън. Еми нека се спаси човекът! А мен ме вкараха в ареста на тия години. Вчера станах на 78 години. Ако знаех, че ще ме бутнат там, бях готов да се самоубия. Едва съм останал жив. Леглото във втората килия е на една ламарина. Няма дюшек, няма възглавница. Потърсих възглавница, полицаят ми вика: „Ти да не би да искаш нещо по-меко да ти дам!“. Помолих го за едно шише вода и той ми каза да си напълня от тоалетната. Казах му, че съм с много заболявания и през нощта ставам на тоалетна, а той ми отговори да чукам на вратата и дано ме чуе. Цяла нощ не съм спал. Половин час е много да съм дремнал. Съмна се и никой не отваря. Лекарства не ми дадоха. А когато тръгнахме, ги помолих да си взема моите лекарства, за които съм броил 90 лева и не трябва да ги прекъсвам. Докараха човек от Спешното, който ми измери кръвното. Гледа към полицаите, смее се и им вика: „Кръвното му е по-добро от на млад човек!”. А аз винаги съм с лекарство за кръвно. Казах, че краката ме болят, но тоя от Спешния център не ми даде никакво лекарство. После от полицията ми дадоха един аспирин и аналгин. Мене ме чакаха да умра, за да не се разкрие пожарът!”, разказа Любен Тасев и добави, че зетят на съседа му Иван, който горял тревите в двора си, е полицай във Второ РУ – Благоевград.

„Зетят на Иван се казва Кирил Праматаров и работи в служба КОС. Затова ми се приписа пожарът, ама това не е редно. При комшията Иван от долната страна, където пламна пожарът, прекараха вода от Балкана и гасиха с широк маркуч. Зет му си дойде и заедно обливаха всичко. Тях не ги изгори нищо. Изгоряха 5 къщи. Две стари къщи отгоре при съседа Иван, който живее над мене. Друга къща до него и още една къща на журналист от София, който я реставрира. Данчо се казва. Навремето работеше във вестник „Спорт“, завършва разказа си Любен Тасев. Очаква истината да излезе наяве. Кураж му дал следователят, който идвал в неделя на оглед и видял, че огънят е тръгнал отдолу.

"Огънят идваше на Иван Евтимов от имота. Обадих се на телефона на съседа Валентин от горната махала да пуска водата по системата, която сме си изградили. Любен долу гасеше, аз също се опитах да гася и стана каквото стана. Всичко тръгна да гори. Съпругата ми започна да гаси, но дойдоха горските и я изгониха. Аз се скрих и останах да гася. Добре че жена ми казала на пожарникарите да дойдат да гасят. Двете стари къщи изгоряха, но успяха да спасят новата. Изгоряха 4 обитаеми къщи в махала Калайджийска. Изгоря къщата на дядо ми, в която съм се родил“, разказа дръгу съсед от сенокос  - 63-годишният Иван Лазаров.

Изгоряла е къщата, в която е преминало детството на строителния бизнесмен Мартин Христов. Тук си е играл със своята братовчедка Камелия и пази свидни спомени. Като разбрал, че в махала Калайджийска гори, тръгнал с колата за Сенокос, но не го пуснали нагоре към старата му къща, защото било опасно.